Съкровищата на България

На 8 декември 1949 година, в близост до ЖП Гарата на град Панагюрище, тримата братя Павел , Петко и Михаил Дейкови копаят глина за местната керемидена фабрика, в която работят. Там случайно намират изключително красив златен сервиз с уникална украса и орнаменти. Почистват съкровището и го предават на държавните служби. Изследвания установяват, че съкровището датира от края на IV-началото на III в. пр. Хр. Сервизът с тегло 6,16 кг. се състои от 9 чисто златни съда: фиала, амфора и ритони. Използвал се е или за пиршества, или за религиозни тайнства и ритуали, свързани с тракийската митология. Четири от ритоните са с форми на глави или с форми на предната част от телата на животни – овен, козел и елен. Три от съдовете са малки канички, оформени като глава на Амазонка. И до днес остава неотговорен въпросът кой е бил собственикът на панагюрското съкровище и дали е възможно това да е бил някой от Одриските царе.