По времето на император Юстиниан, Византийската империя е в разгара си - в хазната влизали много данъци и печалби. Императорът имал голяма власт и бил много надарен, но не бил много щастлив. Неговата дъщеря София била болна и това сломявало неговото сърце. Много лекари се опитвали да я излекуват, но това било неуспешно.
Юстиниан изпраща писма до всяка точка в империята си, за да търси най-подходящото място за дъщеря му, тъй като един старец му казал, че София ще се почувства по-добре ако заживее на друго място. След известно време получил предложение да заведе София на място, намиращо се в подножието на планината, където имало топли минерални извори, небето било чисто и ясно, а селото, разположено там, блестяло с уникална, изумяваща красота. Харесал императорът тази земя и завел дъщеря си да живее там. След известно време тя се почувствала много по-добре... появила се усмивка на устните й, изпълнила долината с веселите си песни.
В знак на благодарност, Юстиниан разпорежда да се построи църква на това място. Нарекли я София, на името на Юстинианската дъщеря. Няколко години по-късно селището започва да бъде наричано София, с името на църквата.
Частичен източник: Българско Наследство
