Легендата разказва, че по време на османското робство, някой от турските водачи в областта се влюбил в красива българска девойка. За да не я направи част от харема, тя побягнала към планината и стигнала до моста над река Арда, за да скочи от него. Турците тръгнали след нея, но когато наближили моста, спрели от ужас – във водата, точно в средата – под централния свод на моста, видели дяволско отражение. Те избягали изплашени, а девойката спасила живота си.
А за здравината на този мост, местните обясняват с друга легенда – в моста е вградена сянката на младата девойка. Тя носела храна за майстора, който е направил моста – Уста Димитър от Неделино. Майсторът вградил сянката на момичето, за да остане моста здрав за векове напред, а скоро след като той бил построен, момичето починало.
Интересно е също, че върху един от камъните в централния свод, специалисти откриват гравиран печата на цар Соломон. Това кара археолозите да предполагат, че има връзка между Дяволския мост и светилищата в Родопите.
